Желанието ни е, да намираме начини, с които да вдъхновяваме хората, осъзнато да използват ресурсите си и тези на природата, и с примерът си да вдъхновяват другите.
Обичаме природата и вярваме, че ние всички сме част от нея. А нейното състояние се отразява неминуемо на нашето такова. Без природа, ние нямаше да съществуваме.
Също така вярваме, че 99,9% от хората, харесват да са сред природата под някаква форма. В планината, на плажа до морето, в парка или на някоя хубава полянка до течащата река.
Природата ни е дала всичко от което имаме нужда. Някак си ние често пренебрегваме това и не й отвръщаме със същото. Причините са безброй, коренът на много от тях е това прословуто удобство. Свикнахме някак си да ни е лесно и не осъзнаваме това еднократно лесно, колко трудно ни създава. Персонално и глобално. Сигурни сме, не сме единствените, които усещаме, че нещо не е наред, когато си купуваме вода от магазина и след като я изпием, изхвърляме пластмасовата бутилка (която си е свършила предназначението за 10 минути) в боклука.
Това е само един от многото примери.
Примерът на Ради.
Моето семейство, това в което съм израснал, не е имало кой знае какви възможности. Детството ми минало през 90те години на миналия век беше просто и обикновено. Игри пред блока, безброй мачове с приятели в двора на училището и също толкова дни на село при баба и дядо.
Имах щастието да израстна опознавайки природата. На село винаги имах какво да правя. Помагах в градината, на баба, и на дядо със животните. Освен хляба, който идваше НЕ опакован а в щайги, храната която консумирахме на село беше отгледана от семейството - домати, краставици, чушки, тикви, пъпеши, картофи, боб, цвекло, малини, касис , ягоди, круши, ябълки, сливи, череши, един куп зелении, мляко (прясно и кисело), сирене, месо, яйца и прочие.
В града също хапвахме от продуктите на баба и дядо, както и купувахме неща от магазина. Обикновено в насипно състояние. Сиренето, кашкавала, колбасите ги завиваха в хартия. Бутилките на всичките няколко марки бира, се използваха многократно. А помните ли олиото в зелените бутилки от стъкло? Газираните безалкохолни напитки в литрови шишета пак от стъкло. Използваха се платнени чанти и мрежи за пазар. Разбира се имаше и продукти опаковани в пластмаса за еднократна употреба, но изобщо не бяха масови.
Светът днес...
Постепенно, почни без да разберем, вече живеем в свят, в който всичко е достъпно. Има го на всякъде по всяко време, във всякакви опаковки, форми и количества. Влизаш в супермаркета с едно портмоне и излизаш с по 2 пълни чанти във всяка ръка. И ние какво...? Достатъчно е само да разопаковаме да изконсумираме съдържанието, и да изхвърлим вече ненужното - опаковката. А какво става с нея? Къде отива тя?
Всички виждаме резултата. Да, България не е основният замърсител глобално. Но трябва ли да се успокояваме с това?
А би ли могло правейки осъзнати избори и като цяло живеейки по-осъзнато да ни бъде забавно и даже изгодно?
Очаквайте продължението на историята!
Ради Петров,
Личен Пример