30/04/2024
Бурни, несдържани аплаузи, дори между частите на произведенията, белязаха емоционалната атмосфера на концерта на “Виртуозите на Ла Скала” – камерния състав на великия италиански оркестър от Милано, със солисти Марио Хосен и Красимира Стоянова.
Двата големи варненски музикални фестивала – Европейският музикален фестивал Варна, празнуващ 20-а годишнина, и наближаващият 100 години първи български фестивал – ММФ “Варненско лято”, бяха обединили ресурси, за да стане възможен този елитен концерт. Подкрепа дойде и от Италианския културен институт и Посолството на Италия в България, събитието беше под патронажа на Нейно превъзходителство г-жа Джузепина Дзара, посланик на Италия в България. И всички усилия си струваха.
Защото този концерт беше построен музикантски като една магическа стълба (Scala) към височините на духа.
Пълната до последното място, въпреки солидната цена на билетите, Зала 1 на Фестивалния и конгресен център затаи дъх още с първите мигове от Concerto grosso La Folia (Джеминиани / Корели). 14-те инструменталисти изпълниха с благороден звук залата без никакво допълнително озвучаване и веднага всички ние – които имахме късмета и честта да бъдем сред публиката – разбрахме, че пред нас са застанали не оркестранти, а 14 великолепни солисти, които живеят чрез музиката.
Красимира Стоянова, Марио Хосен и Виртуозите на Ла Скала
Следващото стъпало беше на неземната Красимира Стоянова – българската оперна дива, многократно аплодирана от сцената на Миланската скала. Тя тръгна нагоре с небесните звуци на Erbarme dich от Матеус пасион на Й. С. Бах и прелетя през следващите стъпала с докосващите фините струни на религиозно и чисто човешко откровение бисери на Хендел “Lascia ch’io pianga” от операта “Риналдо” и “Ombra mai fu” от операта “Ксеркс”. Ангелско пеене, царствено присъствие, усещане за тържествена празничност – това подари Красимира Стоянова на разчувстваната и признателна публика.
Още по-високи стъпала на емоцията изкачи Марио Хосен, който беше вездесъщият музикален законодател на вечерта. Солист и диригент, в перфектен, отрепетиран в Милано синхрон с изключителните инструменталисти на Ла Скала, Маестро Хосен безапелационно владееше сцената още преди да дойде реда за така очакваните “Годишни времена” от Вивалди. Впрочем гостите на концерта имаха рядката възможност да се запознаят и с поетичната част на това гениално произведение – в програмките бяха вложени четирите сонета на самия Антонио Вивалди към всеки от сезоните.
Станахме свидетели на “Сезоните”, изпълнени по нов, необичаен начин. Марио Хосен, известен със страстта си към изследване на оригинали и старинни редакции на класически нотни текстове, беше предложил на “Виртуозите…” една изненадваща с автентичността си среща с оригиналния авторски манускрипт със забележима вариативност на темпата. И италианците бяха приели предизвикателството – предизвикателство, защото имаше моменти, в които внезапната смята на темпото беше изпитание на възможностите за интерпретиране. Но очевидно тази игра с бързите и бавни темпа беше вдъхновила всички музиканти – първата цигулка, водещото виолончело, всички – и те поднесоха спиращо дъха преживяване на варненската публика.
А Марио Хосен свиреше неистово – той летеше на сцената, цигулката в ръцете му танцуваше, пръстите му изчезваха в бързината на докосванията, а енергията преливаше към възторжената публика.
Никой не искаше да си тръгва от този концерт. Аплаузи, викове “Браво!”, възгласи на радост – опиянената от сблъсъка с толкова посветено изкуство публика получи като дар още една вихрена част от “Сезоните”, накрая още възгласи и още – всички станаха на крака за Марио Хосен, който завърши вечерта със соло – любим каприз от Паганини.
От Фестивалния комплекс след този празник на музиката излязоха други хора – не тези, които бяха дошли за концерт. Обновени, озарени, извисени – споделящи преживяното, посветени.
Вече отвън, на улицата една достолепна дама ме попита: “Но наистина ли това беше оркестърът на Ла Скала?” “Наистина!” – отвърнах аз (можех да кажа и “Воистина”), – камерният оркестър на Ла Скала беше тук, във Варна”. “О, Боже!” – възкликна тя. И погледна нагоре, към височините, където ни изпратиха неземните музиканти в очакване на чудото на Великден.
Нина Локмаджиева
Снимки Росен Донев
