31/03/2024
Иберийско прасе
Иберийската свиня е порода свине с нейните разновидности, принадлежащи към така наречения „иберийски ствол“, преобладаващ на Иберийския полуостров. Има черни и червени разновидности, както и неокосмени или космати. Те са високо ценени животни в хранителния сектор за производство на иберийска шунка и всички видове колбаси. Съвсем наскоро и поради търсенето през последните години прясното иберийско свинско също започна да се предлага на пазара.
През 2021 г. откритието в Уелва на вкаменени отпечатъци им позволи да бъдат класифицирани в световен мащаб като нов ихноген и ихновид (Suidichnus galani). Уникалните му характеристики, които никога не са описани във вкаменелостите, показват, че това може да е доказателство за произхода на иберийската свиня според геолози и ихнолози. Трапецовидната форма на контура на отпечатъците показва връзката с иберийската порода, въпреки че предшественикът вероятно е бил по-голям, тежащ повече от три пъти повече от обикновената дива свиня днес. Една от хипотезите за обяснение на очевидния гигантски размер на оригиналната дива свиня е, че периодът, съответстващ на възрастта на изследваните следи, се характеризира с „голямо разнообразие и интензивност на хищници“. Независимо от размера, който е намален поради промяната в условията на околната среда, връзката с настоящото иберийско прасе е очевидна, според проучването.
Екземплярите югозападната част на ибериискоя полуостров имат същия произход и според проучването. Еволюционният произход на Sus е в Източна Азия преди 4,2 милиона години, откъдето е претърпял обширна експанзия в целия азиатски континент, Близкия изток и Северна Азия. Африка. Пристига в Европа преди около 1,1 милиона години. Единственият съществуващ в момента вид, Sus scrofa или евразийска дива свиня, в множеството си подвидове, просперира благодарение на отлична адаптация към промените в околната среда, регистрирани в различни географски райони и включва разновидността, опитомена от човека (Sus scrofa domesticus или прасе).
От различните групирания и възможните чифтосвания, които са се състояли или поради човешките нужди, или поради естеството на самата свиня, самите иберийски породи се разпространяват по средиземноморското крайбрежие и африканските брегове, установявайки се в южната част на полуострова, особено на югозапад , и заемащи онези райони, в които преобладават пасищата (с техните вековни черни дъбове, коркови дъбове, дъбови горички, както и кестенови дървета и рожкови дървета), които в момента са толкова скъпи и ценени за иберийската свиня, нейните развъдчици, нейните гледачи. , индустриалците и, разбира се, потребителят на произведените от тях продукти. Тези области на югозападния полуостров са регионите на западна Андалусия, Естремадура, Саламанка и най-западната част на Кастилия-Ла Манча (част от провинция Толедо и провинция Сиудад Реал), в Испания, и Алгарве и Алентехо в Португалия.
Общи характеристики, когато говорим за чисти животни:
Това са селски прасета, хранени от отбиването до началото на угояването (около 110 кг) с комбиниран фураж и завършено с угояване (до 160 кг, когато са заклани) в монтанера- на свободна паша в жълъдовите гори (от октомври до март [2] ) с жълъди. Имат висок капацитет за използване на ресурсите на пасището (екстензивен режим). Женските обикновено не са много плодовити при опрасване (средно 4 до 6 прасенца на котило). Ниско ниво на среднодневен прираст и висок капацитет на угояване, дължащ се на ранното му узряване.
Това са свине, чудесно адаптирани към специалната екосистема на пасището. Иберийското прасе се характеризира с цветната си козина, удължената си муцуна, заострените си уши и високите си крайници, които му позволяват да пасе и го квалифицират като отличен бегач.
Иберийското прасе е единственото ,което при ядене на жълъдите ,плюе черупките . Челюста му така е оформена ,че да счупи черупката и с език да обели жълъда и да изплюе черупката .
