Хоя - Восъчно цвете, Восъче

07/03/2024

Хоя Къминг - Hoya cumingiana Decaisne, 1844
Хоята на Къминг.

А кой е той?

Хю Къминг е известен английски колекционер и изследовател - Hugh Cu***ng.
Един любопитен факт за орхидеено изкушените - неговото име носят и Podochilus cunmigii и Coelogyne cumingii. А Vanda lamellata, Dendrobium anosmum, Dendrobium superbum, Grammatophyllum scriptum, Phalaenopsis ambilis var aphrodite са само част от видовите орхидеи въведени благодарение на неговия колекционерски труд.

И така през 1835 г. Хю Къминг започва експедиция на Филипините, и тук на о-в Миндоро открива и Хоята, наречена по-късно от Decaisne в негова чест - Cumingiana.
(бел. в литературата може да се срещне изписана по два начина "cumingiana" или "cumingeana". Decaisne все пак я описва като cumingiana.)

На филипинските о-ви се срещат три близки вида: H. cumingiana, H. densifolia, H. golamcoiana.
Някои изследователи все още ги смятат като като различни форми на вида Hoya cumingiana.

Методичното унищожаване на филипинските гори, което ограничава жизненото пространство на повечeто растения и ги застрашава от изчезване, не се е отразило на Хоя Къмингиана.
Причината за това е високата плодовитост на тази хоя. Тя разпръсква многобройните си изключително жизнеспособни семена, които могат да съхранят своята кълняемост в продължение на година.
Расте не като лиана, а като храст, опирайки дългите си клони на близките дървета.
Ако наблизо няма подходяща опора, тогава клоните й увисват.
Тази хоя е любимка на повечето колекционери, заради очарователните си ароматни цветове, а също и заради факта, че не достига големи размери.
Листенцата й са малки (2 - 3 см дължина и 1,5 - 2 см ширина). Те израстват върху късите си дръжчици плътно едно до друго, като нанизани върху стеблото.

Цветовете се образуват непосредствено под листните възли.

Те са забележителни със своето контрастно оцветяване: златисто-жълти с пурпурна сърцевина.

Отделят силен мускусен аромат, според някои колекционери, ароматът е цитрусов примесен с кокос.
Всяко съцветие има от 8 до 10 цветчета.
Издържат около седмица. След прецъфтяването цветоносите падат.
Обикновено Hoya cumingiana цъфти средата и края на лятото.
В естествената си среда Hoya cumingiana вирее на варовити почви. Затова се препоръчва при стайното й отглеждане в почвата да бъде вкарана вар (натрошени мидени черупки или раковини).
Hoya cumingiana трябва да бъде отглеждана на ярка светлина, без да се излага на пряко слънце.
Полива се умерено, понася кратки периоди на засушаване.
Оптимална температура 20-25°С. Зимата - около 10°С.
Hoya cumingiana се отнася към групата Plocostemma.

Източници: https://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?t=656&hilit=%D0%A5%D0%BE%D1%8F&start=20

07/03/2024

Хоя Деймид Къминг Клопенбург - Hoya davidcummingii Kloppenburg, 1995

Дълги години тази хоя D. Liddle предлага като H. gracilis Schlechter, а др. продавачи - като H. Angustifolia.
През 1995 г. Клопенбург сравнява растението, което взел от D. Liddle, с хербаризираните листа и оригиналното описание на Шлехтер. Оказва се, че ствава дума за различни растения.
През 1995 г. в списание Fraterna” №2 е описан нов вид Хоя. Наречена е на името на австралийския изследовател на Хои Девид Каминг, който намира това растение в горите, недалеч от филипинското езерото Булусан.

И макар, че точно този регион е добре проучен от ботаническа гледна точка, все пак Каминг успява да открие нов вид Хоя, която се среща доста рядко в природата.
Листата на Hoya davidcummingii са гладки, заострени, тъмно-зелени на цвят с по-тъмни краища. Достигат дължина 4-10 см и ширина до 2.5 см.

Разстоянието между възлите е 3-4 см. Дръжките на листата са не по-дълги от 1 см. Характерно е образуването на въздушни корени точно под листните възли. Това следва да се има предвид при вкореняването на тази хоя в субстрат.

H. davidcummingii цъфти с удивително привлекателни малки цветчета. Обикновено зацъфтява още в ранна възраст и цъфтежа може да продължи цяла година.

Цветоносът е до 2 см дълъг, зелен, гладък.

Съцветието се състои от 10 до 20 малки (около 1 см в диаметър) пурпурно червени цветчета. По средата венчелистчетата са оцветени в тъмно оранжево, а вътрешната корона е червена с жълто. При пълно разкриване на цветовете венчелистчетата се подгъват леко назад.

Цветовете не отделят нектар и имат приятен лек аромат. Задържат се до 5 дни.
Тази хоя се отнася към групата Acanthostemma.

Източници: https://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?t=656&hilit=%D0%A5%D0%BE%D1%8F&start=20

07/03/2024

Хоя Томсъни Хукър - Hoya Thomsonii Ho**er, 1883
Ho**er назовава тази хоя в чест на Т. Томсон, заедно с когото я открива в боровите гори на планината Khasia (Индия), на височина 900 м над морското равнище. Този вид е разпространен също така и в Тибет, и Китай.
Листата на H. tomsonii са овални, мъхести, сиво-зелени с неравномерно разпръснати по тях сребристи петна.

Те достигат дължина 4- 5 см и ширина около 2 см, но могат да бъдат достатъчно вариабилни в това отношение. Разстоянието между листните възли е около 5 см. Стеблата й са изключително крехки и чупливи.
Цветовете са събрани в плоски съцветия, на брой около 20-30. Те са ослепително бели с червено-жълта сърцевина и имат чашковидан форма.

Излъчват силен тежък аромат. Задържат се около 10 дни.
Тази хоя цъфти предимно есен.
Както всички планински видове Hoya thomsonii страда от горещините. Затова тя не трябва да бъде отглеждана продължително време при температури по-високи от 25°С. Зимата издържа мининимални температури от 10°С.

Поставена на прохладно и добре осветено място тя бързо се разраства и цъфти редовно. Въпреки че власинките по дръжките и листата я предпазват от изгаряне, най-добре е тя да не се излага на пряка слънчева светлина.
Режим на поливане - почвата трябва да бъде винаги леко влажна, без засушаване.
Най-ефектно изглежда във висящи кошници и затова е подходяща за ампелно отглеждане.

Източник: https://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?t=656&hilit=%D0%A5%D0%BE%D1%8F&start=10

05/03/2024

Хоя Калицина - Hoya calycina Schlechter, 1913
Чашковидна хоя

Шлехтер намира тази Хоя във влажните тропически гори на Нова Гвинея, на височина 1100 м над морското равнище. По-късно този вид е открит и в Индонезия (Ява).
Отнася се към групата Pterostelma.
Дългите й няколко метра стебла се оплитат на дърветата в гората и се разклоняват слабо.
Цялото растение е мъхесто - стеблото, листата, цветоносите, а вътрешната корона на цветовете е покрита с повече или по-малко гъсти власинки.

Долната страна на листата е по-мъхеста от горната. Достатъчно дългите дръжки (3-3,5 см) също са покрити с власинки. Листата достигат дължина 16-20 см и ширина 9-11 см. Големи и пухкави те изглеждат доста красиво и правят тази Хоя привлекателна дори когато не цъфти.

Цветовете доста приличат на тези на Hoya albiflora, но са по-мънички. Красиви, камбановидни (чашковидни, както следва и от наименованието на тази хоя), те разцъфват звездоподобно и достигат до 2 см в диаметър.
Венчелистчетата са бели, в основата частично червени или пурпурни.

Вътрешната корона е кремаво – бяла , красиво открояваща се на червения им фон. Цветовете са събрани в съцветия до 10 бр. Мъхестите цветодръжки достигат до 5 см, мъхестият цветонос - 2.5 см.

Новите съцветия се появяват на стария цветонос.

Обикновено тази хоя цъфти през есента
Цветовете се задържат около 10 дни. Те отделят много нектар и излъчват силен мускусен аромат.

По време на цъфтеж Калицина става доста чувствителна и капризна. След образуване на пъпки растението не трябва да се върти (даже въобще не трябва да се безпокои), защото пъпките падат дори при най-малкото докосване

Forster и Liddle подробно и обстоятелствено описват тази Хоя, отделяйки 2 подвида:
1. Hoya calycina ssp. calycina
и
2. Hoya calycina ssp. Glabrifolia, а именно индонезийскта Каличина, която Brass открива на о-в Ява.
Тя се отличава от типовите форми с това, че листата й от долната страна са или голи, или по-слабо мъхести
Вътрешната корона на цвета също е почти гладка.

Бел. За разлика от разновидностите или формите, подвидът е сериозна таксоомична единица, която често се признава за отделен вид.

Източници:
https://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?t=656&hilit=%D0%A5%D0%BE%D1%8F&start=10

01/03/2024

Честита Баба Марта, приятели!
Бъдете бели и червени, румени и засмени!

Днес Ви представям една от любимките си - Хоя Кери (Hoya Kerrii) Craib, 1911
Синоним = Hoya obovata var. kerrii (Craib) Constantin, 1912
Народнo названиe : Валентинка.

Тази интересна хоя е открита 1911г. от A. F. D. Kerr в джунглите близо до Чианг Май (Сев. Тайланд) на височина 390м над морското равнище.

Още същата година W. A. Craib я описва в Kew Bulletin и я именова в чест на първооткривателя й. В своето описание, той посочва разликите между новоткритата Хоя и подобната Н. obovata, а също така подчертава тясната родствена връзка между H. kerrii, H. obovata и H. densifolia.

През 1912г., Константин, без всякакви обяснения отнася H. kerrii като разновидност на Н. obovata = H. obovata VAR. kerrii. Въпросът все още остава неизяснен.

Хоя Кери има доста голям ареал на разпространение - освен в Северен Тайланд, където беше открита, тя се намира в Лаос и Камбоджа, Китай и Южен Виетнам и Индонезия (в Java). Този широк ареал предполага наличието на много сортове и форми.

Този вид получава името Валентинка отдавна заради сърцевидната форма на листата си.

Дебели, кожести, сочни. Те са толкова месести, че жилкуването почти не се вижда.

Въпреки това, при някои форми на Н. kerrii жилките по листата се открояват доста отчетливо.

При други разновидности листата са покрити с фин мъх, на допир се получава усещане като велур или кадифе.

Размер на листата 5 - 15 см на дължина и почти същата ширина. Листата на мъхестите форми имат малко по-голям размер.

В Тайланд е открита вариегатна (пъстроцветна) форма на Н. kerrii – при нея краищата на листа са жълти а по цялото му протежение произволно са разпръснати петна. Тази форма се нарича H. kerrii VAR. albomarginata.
Много изследователи, включително и C. M. Бъртън, вярват, че всички пъстролистни форми на kerrii не са вариетети (var.), но само култивари (cv.).

Хоя Кери расте бавно, въпреки това може да нарасне до солидни размери.
Тя е катерлива и изисква много място.
Бързо образува корени на резници, поставени във влажна среда. Въпреки това H. kerrii не обича постоянна влага. Тя понася засушаване и по-добре да изберем опръскване (особено в горещото време), отколкото излишно поливане. Ако почвата е постоянно влажна или мястото на отглеждане е тъмно, листата и стъблата на Кери ще омекнат много бързо.
Оптимални температури за отглеждане макс. 20-25°С, мин 12-15°С (през зимата).

Цветове - мъхести, събрани на гроздове от 15 до 25 броя. Окраската варира от бяло с лек оттенък на лимонено-жълт до жълто или бледо розово. Влияние върху нея силно оказва осветеността. Ако преместите същото растение на друго място, с различна осветеност, то може да ви зарадва с различна окраска на цветовете.

Венчелистчетата на напълно отворените цветове са извити назад. При стареенето на цветовете, окраската им се променя - първо те са розови, след това преминават в тъмно розово и накрая в червеникаво-кафяв цвят. Причината за това е обилното отделяне на тъмночервен нектар. Цветовете са с диаметър от около 1 - 1.4 см.

Цветоносните дръжки са 2 - 6 см дължина.
На слънчево и топло място хоя Керии разцъфтява без проблеми.
Цветовете се явяват всяка година на една и съща цветоносна дръжка , почти на всеки възел.

Обичайно около празника на Св. Валентин в цветарските магазини ще видите да се продва Хоя Кери - едно листо в саксия.

Понякога се налага доста дълго да чакате то да започне да расте. Въпросът дали може да се вкоренява Хоя Кери от листо е доста спорен. Според опита на любители цветари - да, възможно е, но само тогава, когато листото е откъснато поне с мъничка дръжчица. В противен случай растението в саксията няма да се вкорени и дори да не изгние с течение на времето, вие ще имате само еднолистно растение, но не можете да очаквате от него да порастне.

Източник:
http://www.simones-hoyas.de/ и https://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?t=656&hilit=%D0%A5%D0%BE%D1%8F&sid=5efc5230b19f713d726c1a83423955bf

29/02/2024

Здравейте, приятели!
Днес ще Ви представя Хоя Карноса (Hoya Carnosa). 🌿🌸

Hoya carnosa, известна като восъчно цвете, е вид цъфтящо растение от семейство Apocynaceae. Това е един от многото видове хоя, които са местни за Източна Азия и Австралия. Това е често срещано домашно растение, отглеждано заради привлекателната си восъчна зеленина и сладко ухаещи цветове. Отглежда се добре в саксии и висящи кошници.

Класификация:
• Царство: Растения (Plantae);
• Отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta);
• (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae);
• (без ранг): Еудикоти (eudicots);
• (без ранг): Астериди (asterids);
• Разред: Тинтявоцветни (Gentianales);
• Семейство: Олеандрови (Apocynaceae);
• Триб: Marsdenieae;
• Род: Хоя (Hoya);
• Вид: H. carnosa.

Научно наименование: Hoya carnosa, R.Br., 1810
Синоними: Asclepias carnosa, L. f., 1782.

Hoya carnosa се култивира повече от 200 години и е довела до много сортове, които се различават по формата на листата или цвета на цветовете. При култивиране в Обединеното кралство е печелило наградата на Кралското градинарско дружество за градински заслуги.

Отглеждане:
Восъчето изисква умерена температура през цялата година, която през зимата не бива да пада под 10 – 12° С. Има нужда от отлично осветление, но не бива да се оставя на припек, защото обедното слънце може да изгори листата му. На сянка няма да цъфти. Трябва да се пази от въздушни течения. Цъфтежът ще се наруши, ако в този период се промени местоположението на растението.

Източници: https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Hoya_carnosa

28/02/2024

Здравейте, приятели!

Създадох страничката с цел да се запознаем по-добре с това прекрасно цвете Хоя, като разгледаме по-подробно различните й подвидове.

Хоя - Восъчно цвете, Восъче - Hoya plant

07/03/2024

07/03/2024

07/03/2024

05/03/2024

01/03/2024

29/02/2024

28/02/2024

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share