08/05/2023
Народе,
в началото на Май, преди 147 години започват ужасите в Батак. Хиляди падат убити, изнасилени, обесени, отвлечени, потурчени, изгорени, заклани. Батак е една от най-трагичните страници в историята ни. Бъдете смирени и си спомнете какво пише Захари Стоянов в своите записки:
"На колене, читатели, долу шапките!
Батак, славният и злочести Батак!
Дали ще се намери Българско сърце, което да не трепне само от произнасянето на името му? Не вярвам."
И още от З. Стоянов:
„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в ужас и трепет. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край.“
На снимката: Димитър Гилев се прекланя пред останките на жертвите в църквата "Св. Неделя"
Поклон пред героите и мъчениците, оставили костите си в онези страшни, но велики времена, в борба за правда, за правда и свобода!