15/04/2025
#30дневнопредизвикателство на Mix&Match Concept
#15ден
Когато течът от покрива отвори вратата към друго измерение
Оставаше само едно пространство, което все още не беше намерило своето предназначение: таванът.
Подпокривното пространство, което дълго стоеше в периферията на мислите ни. Просто го подминавахме – все не беше моментът. Всички сили отиваха към дневната, кухнята, детския кът, а горе… чакаше таван, който сякаш сам се беше отказал от това да бъде част от gosti.
Видяхме потенциала.
Но състоянието беше… потресаващо.
И тогава, в един септемврийски ден, дъждът ни каза истината – покривът протече.
Усещането беше почти символично – сякаш този покрив, който пренебрегвахме,
реши сам да ни напомни, че нещо не може повече да бъде отлагано.
Паника. Разочарование. И започна поредният кръг: майстори, материали, загуба на време, графици, пари, тревоги.
Гледахме календара и сметките с усещане за изморено безсилие.
Ще стигнат ли средствата?
Ще ни върне ли това назад?
Накъде изобщо вървим?
Имаше и такива вечери, когато не си казвахме много. Само мълчахме заедно, уморени до мозъка на костите си. С едно вътрешно „дано си струва.“
Но, както толкова пъти преди, и тук животът ни показа, че всяко зло е наистина за добро.
Покривът беше подменен. А таванът изведнъж светна.
Пространството се отвори, засия, влезе въздух.
Сякаш цялата къща въздъхна с облекчение.
Защото покрай ремонта на покрива, получихме възможност.
Точно тогава, в една обикновена вечеря, Марти ни се обади.
„Ще ви пратя нещо. Само кажете дали ви харесва“
Беше видео. Пространство от Япония или Южна Корея – нещо между изкуство и реалност. Черно-бяло. Триизмерно. Като че ли си стъпил в комикс, но си жив
и можеш да се разходиш между сенките и линиите.
Онемяхме. Всички. Дори децата притихнаха.
Геометрии и сенки, които те карат да се усмихнеш като дете пред нова игра.
Влюбихме се - в идеята, в усещането, в дързостта.
Няколко дни по-късно, Вили и Марти бяха горе – в тавана, който вече не беше таван.
Те не рисуваха. Те създаваха нов свят.
От забравено пространство – до едно от най-невероятните и необикновени кътчета не само gosti, но и по принцип.