21/05/2023
Как се обича гората?
Родена в Дунавската равнина, полето беше първата ми любов! Истинска, такава, с която съм била закърмена! Такава любов, която преодоляваше всяко друго местоживеене и заемаше все така огромно място в сърцето ми! Любов, която вдъхновява, но и която може да засяда на гърлото и да мие лицето със сълзи! Ех, това просторно, безкрайно поле; вятърът, който ме докосва и Слънцето, което залязвайки ме милва в прегръдки от топлина и нежност! Дори мисълта да съм там и да се взирам в хоризонта кара кръвта ми да тече и ме изпълва с живец!
Живот в планината, от друга страна, да бъда обградена от високи баири, които скриват от мен и изгрева и залеза, слагайки преграда не пред очите, а пред душата ми, бе нещо, което не бе включено в мечтите ми.
Харесвах я тази гора, не крия! Но опасявах се, че няма да мога да я заобичам...
Едно мога да кажа сега: понякога не е нужно любовта да идва веднага, понякога й е нужно време, да намери път към теб, да приседнете заедно, да чуете приказките си и мълчанието си също да чуете.
Спомням си първия път, в който любовта започна да се заражда. Беше зимен, тъжен ден; плачеше ми се много, мъка ми беше, изгубена бях. Излязох от палатката и реших да се поскитам по баира. Навлязох между голи, тъмни дървета, изправени над покривка от сняг - ще си речеш: ох и те самотниците, преживявайки едвам зимата, но не. Тогава аз видях красотата на извивките им, на разклоненията и как заедно танцуват върху снега. Прииска ми се да съм част от този танц и бях. Те бяха там с мен, утешиха ме и изгониха самотата, а аз усетих присъствието им. И така плавно, от ден на ден, започвах да се влюбвам.
А пролет, когато гората се отрупва с листа и цветове....създава ми уют да се почувствам у дома. И понякога Северняка или Южняка се извиват така силно, че акомпанират за разказа на гората и нейните песни...които обожавам да слушам! Оживяват така ясно, че трудно оставам безразлична.
Аз продължавам да съпреживявам и да разкривам същността на гората, нейните красота, различни и прекрасни кътчета, а любовта продължава да се разгръща.