06/11/2024
Едно любопитно четиво 😊
Български сватбни обичаи: Калесване
Когато хората калесват канят на сватба.
Снимка: Когато хората калесват канят на сватба.
Традиционно сватбите при българите се правят през зимния сезон – от Димитровден до Гергьовден. Това е така, защото по това време на годината няма кърска работа и има достатъчно време за приготовления и празнуване. Сватби не се правят по време на коледните пости – от 14 ноември до Коледа. Традицията и църквата не позволяват сключване на брак между родственици по кръв до трети братовчеди включително, с роднини по сватовство и кумство.
Когато хората калесват канят на сватба.
Каненето на сватба се нарича калесване и става с бъклица ракия, закичена с китка с червен и украсена с везан пешкир. Двата рода канят по отделно своите гости, като младежи, закичени с китки и с пешкири през рамо, обикалят къщите и подават на поканените да отпият от ракията. Правейки това, поканените приемат поканата за сватбата. Майката на момчето кани на сватбата и светците чрез иконите им в църквата. Тя кани и всички починали близки от своя род, като отива на гробищата и оплаква гроба на последния починал или на този от тях, който й е най-близък. На сватбата се канят всички роднини, съседи и близки.
Обичаи преди сватбата
Инициативата за сключване на брака трябва да дойде от мъжка страна. Младите се срещат по хора и седенки и ако се харесват, момчето трябва да прати сватовници в рамките на брачния сезон. Ако не го направи, момичето се счита за свободно. Момчето изпраща за сватовници свои близки роднини –чичо, вуйчо или друг влиятелен роднина. Гледа се сватуването да стане на хубав ден – понеделник или сряда, като родителите на момата са предварително известени да чакат гости. Щом влязат в дома, сватовниците дават знак за целта на посещението си, като разравят огнището. Това е магическо действие, съпроводено с думите „както гори огънят, така да гори и момата за момъка”. Сватовниците говорят иносказателно – казват, че търсят соколица за своя сокол, хвалят качествата му и по този начин отправят предложението за женитба. Родителите на момата, дори и да са съгласни, не приемат веднага. Те връщат сватовете поне веднъж – ако кажат, че ще си помислят, това означава, че са склонни на положителен отговор. Ако директно заявяват, че момата им е още малка за женене, това е форма на учтив отказ. Понякога успешното сватуване може да прерасне в малък годеж . На него двете семейства си разменят дарове като знак, че е постигната договорка за сключване на брак. Мъжката страна дава бъклица с китка и пара, а женската страна дава дар, който се нарича белег.
Напиването на бъклицата е знак за сключения годеж, а момата целува ръка на бъдещите си свекър и свекърва. След малкия годеж тя е половин годеница и това е така във времето до големия годеж. На него се слага обилна трапеза, а момата получава китка с наниз – с нечетен брой монети или най-малко с една жълтица – завита с червен конец, мепонякога пръстен и бъклица. Тя поема бъклицата, подава я на баща си и целува ръка – от този момент нататък двете семейства стават сватове, започват да си казват „свато” и стават родственици. Този акт вече има юридическа стойност – ако някоя от страните развали годежа, тя носи отговорност и трябва да върне получените дарове без право да получи обратно своите. На малкия годеж момъкът може и да не присъства, но на големия той лично получава дар от момата. След годежа двамата млади вече са годеници – момата е свършена мома, а момъкът е още ерген, но не е свободен. Те имат право да се появяват заедно на обществени места, но са постоянно придружавани от роднини на момичето и рядко остават сами. Момата носи годенишкия наниз, който е знак за променения й статут. На празници годеникът посещава дома на годеницата, винаги коледува в нейната къща, а тя ми приготвя специален кравай.
Периодът между годежа и сватбата може да продължи до една година, в зависимост от готовността на двете семейства за сватба. Ако има нужда от време за приготовления, този период може да е и една година. В къщата на годеницата често се събират моми и момци на седянки – тя завършва последните неща от чеиза си, който е започнала да приготвя в ранна детска възраст. Той включва дарове за всички сватбари – престилки и кърпи месали за жените –в зависимост от степента на родство – ризи и чорапи за мъжете, както и постелки, завивки, халища, китеници, ризи и други неща, които момата носи в новия си дом. Всички по-близки роднини на мъжа й получават дар от нея. Чеизът се подрежда върху писана ракла и всички близки и съседи се изреждат да го видят. По неговата изработка те преценяват доколко сръчна е момата. В петък преди сватбата го занасят тържествено в дома на момчето.
